На 20 май 2025 г. в Computer History Museum, Mountain View, CA, ще бъде връчена наградата Дрейк за 2025 г. Събитието също, ще може и да се наблюдава онлайн.
Наградата Дрейк на института SETI се дава за забележителен принос към SETI или астробиологията, чрез научни изследвания и изследване на космоса. Наградата е на името на бележития Франк Дрейк, чието уравнение за първи път идентифицира специфичните фактори, необходими за появата на живот във Вселената и еволюцията на технологичните цивилизации. Тази чест се дава по преценка на Съвета на попечителите на института SETI въз основа на номинации от неговия Научен консултативен съвет. Удостоеният получава парична награда и трофей и е поканен да опише своите изследвания на публична церемония. Първоначално наградата е връчена на Франк Дрейк през 2001 г.
Билети за събитието може да се закупят тук за лично и за виртуално посещение.
Франк Дрейк беше бивш директор на Carl Sagan Center (CSC), който обединява всички научни изследвания на института SETI, като преди това е бил председател на Съвета на попечителите на института SETI.
Дрейк започва кариерата си с радиоастрономически изследвания в Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в Green Bank, West Virginia, а по-късно и в Лабораторията за реактивни движения JPL). Той проведе ключови изследвания, които разкриха наличието на йоносфера и магнитосфера на Юпитер.
През 60-те години Дрейк ръководи превръщането на обсерваторията Аресибо в радиоастрономическо съоръжение, по-късно актуализирано през 1974 и 1996 г. Като изследовател Дрейк участва в ранната работа върху пулсарите. В този период Дрейк е професор в университета Корнел и директор на Националния център за астрономия и йоносфера (NAIC) – официалното име на съоръжението в Аресибо. През 1974 г. той написва посланието на Аресибо.
Той е един от пионерите в съвременната област на търсене на извънземен разум с Джузепе Кокони, Филип Морисън, Йосиф Шкловски и Карл Сейгън.
Дрейк проектира съвместно табелата на Pioneer с Карл Сейгън през 1972 г., първото физическо съобщение, изпратено в космоса. Плочата е проектирана да бъде разбираема от извънземни, ако я срещнат. По-късно той ръководи създаването на Златната плоча на Вояджър. Избран е в Американската академия на изкуствата и науките през 1974 г.
Член на Националната академия на науките, където е председател борда по физика и астрономия на Националния съвет за научни изследвания (1989–92). Той също така е бил президент на Астрономическото дружество на Тихия океан. Бил е професор по астрономия в университета Корнел (1964–84) и е служил като директор на обсерваторията Аресибо.
Почетен професор по астрономия и астрофизика в Калифорнийския университет в Санта Круз, където е служил и като декан на естествените науки (1984–88).
Прочетете за водородната линия.
