Проекта стартира подробно през май 2020г. Решихме да оставим антена неподвижна и да наблюдава небето по направление еклиптиката. / Това решение произлиза поради условията по това време – пандемията от една страна и работа по проект за изграждането на нова по голяма антена./ Пробвахме няколко седмици, после месец, после три месеца….
Първото изображение е от 5.05.2020 г. до 22.05.2020 г. Това е и първия период на проекта – 19 дена. От 6 май до 10 май наблюдаваме Слънцето, преминало пред антената. Тънката жълта ивица.
Увеличено изображение на Слънцето от първото изображение.
Радио изображението по-долу е получено в продължение на 181 дена, постоянно записване на данни. Както се вижда всяка колона представлява един ден. Началната дата е 23.05.2020 г. и завършва на 20.11.2020 г.
Може да видите нивото на сигнала през деня и нощта, дължащо се може би на йоносферата.
Получените данни са изключително интересни, поради което не се наемаме за обстоен анализ. Оставяме това за читателите. Можем да предоставим данните свободно на желаещите ентусиасти за допълнителна обработка. Просто пишете на m.dimitrov@radioastrobg.com.
70 метровия радиотелескоп в Крим, използван в миналото за подпомагане на мисии до Марс и Венера и опити за контакт с извънземни цивилизации, е бил унищожен в края на август 2025 г. при атака с дрон.
70 метровия радиотелескоп в Крим, бе ударен с дрон в края на август.
Украинските отбранителни сили свалиха 70-метровата антена, за да предотвратят използването ѝ от руските сили за насочване на атаки срещу нейна територия. Радиотелескопът RT-70 е под руски контрол от анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. Според различни източници руснаците са извършили основни подобрения на 5000-тонната конструкция, за да я използват за военни комуникации.
Според съобщенията, телескопът е служил като антена за сателитната навигационна система ГЛОНАСС, руската алтернатива на американската GPS. Според съобщенията, използването на радиоантената RT-70 е увеличило точността на ГЛОНАСС с около 30%.
Според Defense Express, дронът се е насочил към 200-киловатовия радиоприемник в сърцето на телескопа. Изработеният по поръчка приемник, произведен през 2011 г. в Москва по време на последната голяма модернизация на телескопа, ще бъде труден за подмяна, съобщи Defense Express, което означава, че Русия вероятно няма да може да ремонтира антената скоро.
Унищожената чиния е била една от трите радиотелескопа RT-70, построени в бившия СССР в средата на 1970-те години, за да се сформира Съветската мрежа за дълбок космос. Съветските сателитни контролери са използвали радиотелескопа, близо до град Евпатория на брега на Черно море, за да комуникират с няколко мисии от програмата за изследване на Венера „Венера“ в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
През 2000-те години телескопът играе важна роля в няколко инициативи, целящи да се свържат с извънземен живот. Над 20 пакета съобщения бяха изпратени от телескопа в четири кампании за съобщения, насочени към потенциално обитаеми планети, обикалящи около звезди извън Слънчевата система . Повечето от тези съобщения все още не са достигнали своите дестинации. Най-ранното, което ще пристигне до целта си, се насочва към подобна на Земята планета, обикаляща около звездата Gliese 581, на около 20,5 светлинни години от Земята, която се очаква да достигне през 2029 г.
Радиоантената RT-70 от Евпатория е извършвала и астрономически изследвания, откривайки сигнали от планети, астероиди и далечни галактически центрове. През 2000-те години телескопът е поддържал мисиите на Европейската космическа агенция „Марс Експрес“ и „Розета“ , насочени съответно към Марс и Комета 67/P.
Проект Diana и раждането на радарната радиоастрономия.
Първият успешен радарен експеримент насочен към Луната. Този експеримент е проведен с оборудване на Signal Corps в Corps’ Evans Signal Laboratory към корпуса, близо до Белмар, Ню Джърси, под ръководството на Джон Х. ДеУит-младши, директор на лабораторията. ДеУит е роден в Нашвил и е учил две години в Инженерното училище на университета „Вандербилт“. Вандербилт тогава не е предлагал програма по електроинженерство, така че ДеУит се отказва от обучението си, за да задоволи интереса си към радиоразпръскването и любителското радио. След като построява първата радиостанция в Нашвил, през 1929 г. ДеУит се присъединява към техническия екип на Bell Telephone Laboratories в Ню Йорк, където проектира радиопредаватели. Той се завръща в Нашвил през 1932 г., за да стане главен инженер на радиостанция WSM. Заинтригуван от откритието на Карл Янски за „космическия шум“, ДеУит построява радиотелескоп и търси радиосигнали от Млечния път.
John H. DeWitt Jr
През 1940 г. ДеУит се опитва да отрази радиосигнали от Луната, за да изучи земната атмосфера. Той пише в бележника си: „Хрумна ми, че би било възможно да се отразяват ултракъси вълни от Луната. Ако това може да се направи, това би отворило широки възможности за изучаване на горните слоеве на атмосферата. Доколкото знам, никой никога не е изпращал вълни от Земята и не е измервал връщането им през цялата земна атмосфера.“
В нощта на 20 май 1940 г., използвайки приемника и 80-ватовия предавател, конфигуриран за радиостанция WSM, ДеВит се опитва да отрази 138 MHz (2 метра) радиовълни от Луната, но не успява поради недостатъчна чувствителност на приемника. След като се присъединява към екипа на Bell Telephone Laboratories в Уипани, Ню Джърси, през 1942 г., където работи изключително върху проектирането на радарна антена за ВМС, ДеВит е назначен в Signal Corps и е назначен за изпълнителен директор, а по-късно и за директор на Corps’ Evans Signal Laboratory.
През септември 1945 г. ДеУит сформира своя екип: д-р Харолд Д. Уеб, Хърбърт П. Кауфман, Е. Кинг Стодола и Джак Мофенсън. Д-р Уолтър С. Макафи, от групата за теоретични изследвания на лабораторията, изчислява коефициента на отражение на Луната. Членове на групата за антенно и механично проектиране, изследователската секция и други лабораторни групи също допринасят за осъществяването на проекта.
По това време не е проектирано ново оборудване. Изборът на приемник, предавател и антена е направен от вече налично оборудване, включително специален приемник и предавател с кристално управление, проектирани за Signal Corps от радиопионера Едуин Х. Армстронг. Кристалното управление осигурява честотна стабилност, а апаратът осигурява необходимата мощност и честотна лента. Относителните скорости на Земята и Луната причиняват разлика между връщащия се сигнал и предавания сигнал с до 300 Hz, феномен, известен като доплерово изместване. Теснолентовият приемник позволява настройване на точната радиочестота на връщащото се ехо. Както по-късно си спомня ДеУит: „Осъзнахме, че ехото от луната ще бъде много слабо, така че трябваше да използваме много тясна честотна лента на приемника, за да намалим топлинния шум до поносими нива… Трябваше да настройваме приемника всеки път за малко по-различна честота от излъчената поради доплеровото изместване, дължащо се на въртенето на Земята и радиалната скорост на Луната по това време.“
Ехото се приемаше както визуално, на катодно-лъчева тръба, така и чрез 180 Hz звуков сигнал. Антената представляваше чифт антени с „пружини“ от стационарен радар SCR-271, разположени една до друга, за да образуват 32-диполна антенна решетка и монтирани на 30-метрова кула. Антената се управлявала само по азимут, затова експериментите бяха само по изгрев и залез на Луната.
Антената използвана в проекта “Диана”
Следват доста неуспешни опити. „Оборудването беше много неработещо“, спомня си ДеУит. Накрая, при изгрев на Луната, 11:48 ч., на 10 януари 1946 г., те насочили антената към хоризонта и започнали да предават. По ирония на съдбата, ДеУит не присъствал: „Бях в Белмар, обядвах и си купувах някои неща като цигари от аптеката (слава Богу, спрях да пуша през 1952 г.).“ Първите сигнали били засечени в 11:58 ч., а експериментът приключил в 12:09 ч., когато Луната се изнесла извън обхвата на радара. Радиовълните пътували от Ню Джърси до Луната и обратно за около 2,5 секунди, на разстояние над 800 000 км. Експериментът бил повтарян ежедневно през следващите три дни и още осем дни по-късно същия месец.
Военното министерство отложило обявяването на успеха до нощта на 24 януари 1946 г. Дотогава, в прессъобщение се обяснява, „Сигналният корпус беше сигурен без съмнение, че експериментът е бил успешен и че постигнатите резултати са били старателно проверени.“ Както ДеВит разказва години по-късно: „Имахме проблеми с генерал Ван Дойзен, нашия ръководител на научноизследователската и развойна дейност във Вашингтон. Когато моят командир полковник Виктор Конрад му казал за това по телефона, генералът не искал историята да бъде разкрита, докато не бъде потвърдена от външни лица, от страх, че ще злепостави Сигналния корпус.“ Двама външни лица от Radiation Laboratory, Джордж Е. Вали-младши и Доналд Г. Финк, пристигнали и заедно с генерал Ван Дойзен наблюдавали тест на системата при изгрев на Луната, извършен под ръководството на Стодола. Нищо не се случило. ДеВит обяснил: „Можете да си представите, че в този момент умирах. Скоро по пътя до оборудването минал голям камион и веднага се чуло ехо. Винаги ще вярвам, че един от кристалите не е трептял, докато не се разклатил или не се е появила хлабава връзка, която се е оправила сама. Всички се развеселили, освен генерала, който се опитал да изглежда доволен.“
Отразения сигнал от Луната в дясно. От ляво – излъченият сигнал.
Въпреки че е имал други мотиви за предприемането на проект „Диана“, ДеУит е получил директива от Chief Signal Officer, ръководител на Signal Corps, да разработи радари, способни да откриват ракети, идващи от Съветския съюз. Нямало ракети за тестове, така че експериментът с Луната ги замествал. Няколко години по-късно Signal Corps издигнал нова 15-метрова антена „Диана“ и 108 MHz предавател за йоносферни изследвания. Той извършил допълнителни изследвания на лунното ехо и участвал в проследяването на изстрелванията на Аполо. Така са поставени основите на радарната радио астрономия.
Много добри данни записани в обедните часове на 13 юли. За любителите радио астрономи трябва да спомена, че най-добрите данни се получават точно по обедните часове. Това важи когато антената се настройва ръчно и е трудно да се предвиди къде ще е Слънцето след време.
Очертания видим диск е с продължителност около 10 мин.
18 юни 2025 г., Mountain View, CA – Институтът SETI и SpaceX стартираха новаторско сътрудничество, за да помогнат за защитата на чувствителни радиоастрономически наблюдения на Allen Telescope Array (ATA) от смущения, причинени от сателитни комуникации, като например някои директни предавания на сигнали към клетка от спътниците Starlink. Това усилие представлява значителна стъпка напред в запазването на целостта на радиоастрономията, тъй като сателитните комуникации продължават да разширяват глобалната свързаност. SpaceX вече е съобщавала за сътрудничеството си с Националната радиоастрономическа обсерватория и разработването на възможности за избягване на спътникови наблюдения.
„Институтът SETI е начело в разработването на решения, които позволяват продължаващото изследване на космоса, като същевременно се съобразяват с бързата еволюция на сателитните комуникации“, каза д-р Дейвид ДеБоер, изследовател в ATA. „Нашето сътрудничество със SpaceX е важна стъпка в демонстрирането, че научните открития и технологичният прогрес могат да вървят ръка за ръка с правилната координация.“
Разположен в селските райони на окръг Shasta County, California, ATA е високочувствителен радиотелескоп, използван за търсене на извънземни технологични сигнали и изучаване на бързи радиовзривове и пулсари. Въпреки че ATA остава първата и единствена обсерватория, построена специално за провеждане на SETI изследвания, тя сега поддържа широк спектър от изследователски проекти. Сигналите, предавани от спътници обратно към Земята, обаче могат да попречат на чувствителните наблюдения на ATA.
Едно от ключовите предизвикателства, пред които са изправени радиообсерваториите като ATA, е насищането на сигнала, което възниква, когато сигнал от преминаващ спътник претовари изключително чувствителните приемници на телескопа, което прави наблюденията временно неизползваеми. Сателитите Starlink на SpaceX, които предоставят интернет услуги и, по-скоро, мобилна текстова връзка в САЩ, използват определени честоти, чувствителни към ATA. Когато спътник Starlink преминава директно през зрителното поле на ATA, силата на сигнала му може за кратко да наруши събирането на данни чрез насищане на сигнала.
Осъзнавайки значението на този проблем и в сътрудничество с Националната научна фондация на САЩ, SpaceX работи в тясно сътрудничество с радиообсерватории, за да смекчи ефекта на насищане. ATA е сред първите съоръжения, които внедряват нови техники за координация в партньорство със SpaceX, като успешно намаляват смущенията на сигнала с минимално въздействие върху потребителските услуги на Starlink. Тези стратегии за смекчаване засягат само един от няколкото спътника в орбита едновременно и само за няколко секунди, осигурявайки непрекъсната свързаност за потребителите, като същевременно запазва научната цялост на радиоастрономическите наблюдения.
Тази инициатива е част от по-широкообхватни усилия между SpaceX и научната общност, целящи да гарантират, че радиообсерваториите могат да продължат да работят ефективно, тъй като радиочестотният спектър става все по-претоварен. Изследователи от ATA са пионери в иновативните техники за управление на спектъра, включително концепцията за „радиодинамични зони“, които предлагат по-гъвкав подход към разпределението на честотите. Тези постижения целят да подобрят съвместното съществуване между научните изследвания и търговските телекомуникации, насърчавайки бъдеще, в което и двете могат да процъфтяват.
Относно Института SETI Основан през 1984 г., Институтът SETI е нестопанска, мултидисциплинарна организация за изследвания и образование, чиято мисия е да ръководи стремежа на човечеството да разбере произхода и разпространението на живота и интелекта във Вселената и да сподели тези знания със света. Нашите изследвания обхващат физическите и биологичните науки и използват анализ на данни, машинно обучение и усъвършенствани технологии за откриване на сигнали. Институтът SETI е изтъкнат изследователски партньор за индустрията, академичните среди и правителствените агенции, включително НАСА и Националната научна фондация (National Science Foundation).
Информация за контакт Rebecca McDonald Director of Communications SETI Institute rmcdonald@seti.org
Много интересни и прекрасни снимки ни изпрати Ивайло Жечев от Стара Загора на разразилата се гръмотевична буря през нощта на 27 срещу 28 юни 2025 г. Направени са с телефон Moto edge 50 neo. В далечината през прозореца се вижда … Continue reading →
