SETI@home , пионерският проект за разпределени изчисления, стартирал през 1999 г., който ангажира милиони доброволци за анализ на радиосигнали от космоса, е генерирал около 12 милиарда детекции – кратки изблици на енергия, които се открояват от фоновия шум – докато е анализирал наблюдения, записани във вече несъществуващата обсерватория Аресибо в Пуерто Рико. Астрономите от Калифорнийския университет в Бъркли вече са стеснили набора от данни до около 100 сигнала, които заслужават проследяване с мощни радиотелескопи.
Между 1999 и 2020 г. милиони хора по целия свят са предоставили на проекта SETI@home домашните си компютри, за да търсят признаци на напреднали цивилизации в нашата галактика Млечен път.
Те изтеглили софтуера SETI@home на компютрите си и му позволили да анализира данни, записани в обсерваторията Аресибо, за да открие необичайни радиосигнали от космоса.
Като цяло, тези изчисления са довели до 12 милиарда засечки.
След 10 години работа, екипът на SETI@home вече е завършил анализа на тези засечки, като ги е свел до около милион кандидат-сигнала и след това до 100, които си струва да бъдат разгледани отново.
„SETI@home е радио проект SETI (Търсене на извънземен разум), който търси няколко вида сигнали в записани данни“, каза съоснователят на проекта SETI@home д-р Дейвид Андерсън, компютърен учен в Калифорнийския университет в Бъркли.
„Повечето от тези данни са записани съвместно в обсерваторията Аресибо за период от 22 години.“
„Други данни от обсерваториите Паркс и Грийн Банк бяха предоставени от инициативата Breakthrough Listen.“
„Повечето SETI проекти обработват данни почти в реално време, използвайки специални анализатори на телескопа.“
„SETI@home използва различен подход: той записва цифрови данни във времевата област (наричани още baseband) и ги разпространява през интернет до голям брой компютри, които обработват данните, използвайки както централни процесори, така и графични процесори.“
Обещаващите сигнали от SETI@home в момента се наблюдават повторно с китайския сферичен телескоп с петстотин метра апертура (FAST), за да се види дали има някакво повторение или проява на характеристики, несъвместими с шума.
„Не очаквам да открия истински извънземен сигнал“, каза д-р Андерсън.
„Ако имаше сигнал над определена мощност, щяхме да го открием.“
Многоетапният анализ на SETI@home, описан в две статии в Astronomical Journal , предлага както техническа пътна карта, така и предупредителна история за бъдещи ловове на техносигнатури.
Първият от тези документи подробно описва как разпределената мрежа от домашни компютри на проекта прилага усъвършенствана обработка на сигнали към сурови радио данни във времева област, използвайки техники като дискретни преобразувания на Фурие, за да търси честотни модели, които биха могли да издадат постоянен извънземен маяк.
Последваща статия се фокусира върху сложната задача за разграничаване на потенциални сигнали от огромния фон на наземни смущения – от спътници, радиостанции и дори микровълнови фурни – чрез идентифициране на клъстери от засечки, съответстващи на произход от едно място в небето при множество наблюдения.
Бъдещите усилия биха могли да разширят модела SETI@home чрез разпространение на нови набори от данни за телескопи чрез платформи като BOINC — доброволческата изчислителна инфраструктура, на която SETI@home помогна да се създаде — за да се привлече отново публична изчислителна мощност, този път с по-сложни инструменти и по-бързи мрежи.
„Мисля, че търсенето на извънземен разум все още завладява въображението на хората“, каза директорът на проекта SETI@home д-р Ерик Корпела, астроном в Калифорнийския университет в Бъркли.
„Мисля, че все още бихте могли да получите значително повече процесорна мощност, отколкото използвахме за SETI@home, и да обработите повече данни, благодарение на по-широката интернет честотна лента.“
„Най-големият проблем с подобен проект е, че той изисква персонал, а персоналът означава заплати. Това не е най-евтиният начин да се направи SETI.“
