Arduino – ADS1115

ADS1115 е външен аналогово цифров преобразувател, който можем да свържем към развойна платка Arduino. Представлява 4 канален 16 битов АЦП или два двуканални диференциални входа. Най-малкото напрежение, което може да измери и същевременно да цифровизира е 76 uV. Едновременно и на четирите канала може да постъпва сигнал до 5V и да се обработи.

Блокова схема на ADS1115

Това е блоковата схема на платката и схемата на свързване с Arduino.

Схемата е лесна за монтаж. Захранваме ADS1115 от Arduino и съответно свързваме пиновете (SCL) и (SDA) на двете платки. Двата края на потенциометaра съответно на 5V и GND. Средния край го връзваме в един от четирите входа на АЦП. В случая на A0.

Предаването на данни, както виждате става чрез двупроводна линия на протокола Inter-Integrated Circuit (I2C) Protocol.

ПротоколътI2C се поддържа от всички платки Arduino. Позволява ви да свържете различни периферни устройства, като сензори, дисплеи, двигателни драйвери и т.н., само с няколко проводника. Включва използване на две линии за изпращане и получаване на данни: щифт за сериен часовник (SCL) , който платката на Arduino изпраща импулси, и щифт serial data pin  (SDA), по който се изпращат данни между двете устройства.

ADS 1115 има 16 битов регистър за резултата, но реално се използват 15 бита и 1 бит за знак. Работи в двуполюсен режим. Ако се измерва само положоителни напрежения, ефективно се използва само половината от обхвата.

// RADIOASTRO
// www.radioastrobg.com
// 001-2025

#include "ADS1X15.h"
#include "Wire.h"
ADS1115 ADS(0x48); // Initialize ADS1115 with default address 0x48


void setup() {
Serial.begin(9600);
Wire.begin();
ADS.begin();
}
void loop() {
int16_t val_0 = ADS.readADC(0); // присвоява прочетената стойност от аналоговия вход 0 на променливата val_0
Serial.print(val_0);
Serial.println();
delay(1000);
}

Примерен код за Arduino съдържащ основните функции за обработка на сигнала.

Posted in ARDUINO | Tagged | Leave a comment

The Drake Awards 2025 – Сами ли сме?

На 20 май 2025 г. в Computer History Museum, Mountain View, CA, ще бъде връчена наградата Дрейк за 2025 г. Събитието също, ще може и да се наблюдава онлайн.

Наградата Дрейк на института SETI се дава за забележителен принос към SETI или астробиологията, чрез научни изследвания и изследване на космоса. Наградата е на името на бележития Франк Дрейк, чието уравнение за първи път идентифицира специфичните фактори, необходими за появата на живот във Вселената и еволюцията на технологичните цивилизации. Тази чест се дава по преценка на Съвета на попечителите на института SETI въз основа на номинации от неговия Научен консултативен съвет. Удостоеният получава парична награда и трофей и е поканен да опише своите изследвания на публична церемония. Първоначално наградата е връчена на Франк Дрейк през 2001 г.

Билети за събитието може да се закупят тук за лично и за виртуално посещение.

Франк Дрейк и неговата формула

Франк Дрейк беше бивш директор на Carl Sagan Center (CSC), който обединява всички научни изследвания на института SETI, като преди това е бил председател на Съвета на попечителите на института SETI.

Дрейк започва кариерата си с радиоастрономически изследвания в Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в Green Bank, West Virginia, а по-късно и в Лабораторията за реактивни движения JPL). Той проведе ключови изследвания, които разкриха наличието на йоносфера и магнитосфера на Юпитер.

През 60-те години Дрейк ръководи превръщането на обсерваторията Аресибо в радиоастрономическо съоръжение, по-късно актуализирано през 1974 и 1996 г. Като изследовател Дрейк участва в ранната работа върху пулсарите. В този период Дрейк е професор в университета Корнел и директор на Националния център за астрономия и йоносфера (NAIC) – официалното име на съоръжението в Аресибо. През 1974 г. той написва посланието на Аресибо.

Той е един от пионерите в съвременната област на търсене на извънземен разум с Джузепе Кокони, Филип Морисън, Йосиф Шкловски и Карл Сейгън.

Дрейк проектира съвместно табелата на Pioneer с Карл Сейгън през 1972 г., първото физическо съобщение, изпратено в космоса. Плочата е проектирана да бъде разбираема от извънземни, ако я срещнат. По-късно той ръководи създаването на Златната плоча на Вояджър. Избран е в Американската академия на изкуствата и науките през 1974 г.

Член на Националната академия на науките, където е председател борда по физика и астрономия на Националния съвет за научни изследвания (1989–92). Той също така е бил президент на Астрономическото дружество на Тихия океан. Бил е професор по астрономия в университета Корнел (1964–84) и е служил като директор на обсерваторията Аресибо.

Почетен професор по астрономия и астрофизика в Калифорнийския университет в Санта Круз, където е служил и като декан на естествените науки (1984–88).

Прочетете за водородната линия.

Posted in SETI | Tagged , , | Leave a comment

НАСА изведе в Космоса телескопите PUNCH и SPHEREx

Най-новият космически телескоп на НАСА, SPHEREx, ще картографира Вселената като никой досега, предоставяйки голяма картина, която ще освети произхода на нашата Вселена, галактиките в нея и ключовите съставки на живота в нашата собствена галактика. Съкратено от Spectro-Photometer for the History of the Universe, Epoch of Reionization и Ices Explorer, SPHEREx ще наблюдава стотици милиони галактики и други обекти по време на двугодишната си мисия, картографирайки космоса в дължини на вълните, невидими за човешкото око.

Ракета Falcon 9 на SpaceX политя на 11.03.2025 г. в 05:10 ч. българско време от базата на космическите сили Ванденберг в Калифорния.

С SPHEREx на борда на Falcon 9 бяха четири малки сателита, които съставляват мисията на агенцията PUNCH (Polarimeter to Unify the Corona and Heliosphere), която ще проучи как външната атмосфера на Слънцето се превръща в слънчев вятър.

Всяка секунда над 300 000 тона материал напуска Слънцето и се издига навън в космоса. Този слънчев вятър влияе на всичко в Слънчевата система, включително на Земята. Тя причинява красивото северно сияние. Той също така създава космическото време, което заплашва нашите електрически мрежи, сателити и астронавти. За първи път PUNCH ще проследява слънчевия вятър непрекъснато през празнотата, за да ни помогне да разберем по-добре Слънцето, слънчевия вятър, и тяхното въздействие върху човечеството.

Последна проверка на четирите апарата PUNCH преди изстрелването

Двете мисии са проектирани да работят в ниска земна, слънчево-синхронна орбита над линията ден-нощ (известна също като терминатор), така че Слънцето винаги остава в една и съща позиция спрямо космическия кораб. Това е от съществено значение за SPHEREx, за да поддържа телескопа си защитен от слънчевата светлина и топлина (и двете биха попречили на наблюденията му) и за да има ясна видимост във всички посоки около Слънцето.

За да постигне широкообхватните си научни цели, SPHEREx ще създава 3D карта на цялото звездно небе на всеки шест месеца, предоставяйки широка перспектива, която да допълни работата на космическите телескопи, които наблюдават по-малки участъци от небето по-подробно, като космическия телескоп Джеймс Уеб на НАСА и космическия телескоп Хъбъл.

Мисията ще използва техника, наречена спектроскопия, за да измери разстоянието до 450 милиона галактики в близката Вселена. Широкомащабното им разпространение е фино повлияно от събитие, което се е случило преди почти 14 милиарда години, известно като инфлация, което е накарало Вселената да се разшири по размер трилион трилиони пъти за части от секундата след Големия взрив. Мисията също така ще измери общото колективно сияние на всички галактики във Вселената, предоставяйки нови прозрения за това как галактиките са се формирали и еволюирали през космическото време.

SPHEREx

Телескопът и детекторите на мисията трябва да работят около минус 210 градуса по Целзий; в противен случай те ще генерират свое собствено инфрачервено сияние, което може да завладее слабата светлина от космически източници. SPHEREx разчита на изцяло пасивна охладителна система – не се използва електричество или охлаждащи течности, което опростява дизайна и оперативните нужди на космическия кораб. Ключовите компоненти на тази система включват три конусовидни фотонни щита за защита на телескопа от топлината на Земята и Слънцето, както и огледална структура под щитовете за насочване на топлината от инструмента в космоса.

Posted in Космос, Слънце | Leave a comment

Хало на Луната на 7.03.2025 г.

Снимка Д.Жеков 2025 г.

Хало на Луната, вечерта на 7.03.2025 г. Заснето с AllSky Camera . Вътре в халото – от ляво Марс, дясно Юпитер, горе най-ярката звезда от северното съзвездие Aurigae.

Лунно хало – атмосферен феномен, който не се различава много от дъгите. Но с някои изключения. Лунното хало се нуждае от ледени кристали, а не водни капчици. Те се намират в перестите облаци или пересто-слоести облаци. Срещат се на големи височини (около 6000 метра).

Снимка Д.Жеков 2025г.

Posted in AllSky Camera | Tagged | Leave a comment

Starlink над Стара Загора

Снимка – Д. Жеков

Хванати в “крачка” в 4:20 сутринта на 6,03,2025 г, спътници на Илон Мъск. Полученото изображение е чрез 5 мега пиксела AllSky Camera, разположена в покрайнините на Стара Загора

Posted in AllSky Camera | Tagged | Leave a comment