Как визуално да насочим офсетова антена към Слънцето

Как да разберем на къде да насочим антената, ако системата ни не е автоматизирана? Това е лесен метод за настройка на положението на антената при транзит на Слънцето.

Със сигурност всички начинаещи радио астрономи, които са решили да наблюдават на високи честоти в гигахерци и използват офсетови антени имат проблем да се ориентират къде точно е насочена антената.

Офсетовата антена или извъносна е вид параболична антена. Нарича се така, защото конвертора /LNB/ е изместено отстрани на рефлектора, за разлика от обичайната параболична антена, където облъчвателя се намира пред чинията по оста и.

Може би сте гледали как различни любители прилагат различни начини, като поставяне на огледалца, лепене на алуминиево тиксо, фолио и други различни светлоотражателни материали.

Тука ще използваме алуминиев диск, свален от стар хард диск. Повърхността му е с идеална отражателна способност. Да се внимава, ако се използва керамичен диск. С помоща на него много добре можете да се ориентирате за лъча на падане и лъча на отражение.

Експерементирайте, като местите диска на цялата повърхност на “чинията”. Ако антената е насочена към Слънцето, то на конвертора трябва да се вижда яркото отражение от диска.

В друга публикация ще покажем и целия процес на транзит на Слънцето, придружен с радиограма.


Posted in Антени, Радиоастрономия | Tagged | Leave a comment

Сигнатура на извънземен живот, “намерен” на 120 светлинни години от Земята

Това е най-вероятното обяснение за ново откритие, направено от учени, които казват, че са открили най-обещаващите признаци на живот извън нашата Слънчева система.

Използвайки данни от космическия телескоп Джеймс Уеб (JWST), астрономите, водени от университета в Кеймбридж, са идентифицирали огромни количества химически съединения, които се произвеждат само от живи организми на Земята.

Те са уловили химическите отпечатъци на диметилсулфид (DMS) и диметилдисулфид (DMDS) – молекули, които се произвеждат предимно от микробен живот като морския фитопланктон.

Диметил сулфид (CH 3) 2S е открит в комети, което показва наличието на неживи източници.  За кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, Европейската космическа агенция взе проби от облака прах и газ, отделен от кометата.

Диметил сулфидът ( DMS ) или метилтиометанът е органосерно съединение с формула (CH3 ) 2S . Той е най-простият тиоетер и има характерна неприятна миризма. Представлява запалима течност , която кипи при 37°C (99°F). Той е компонент на миризмата, която се получава при готвене на някои зеленчуци (особено царевица, зеле и цвекло ) и морски дарове . Също така е индикация за бактериално замърсяване при производството на малц и пивоварството . Той е продукт на разграждане на диметилсулфониопропионат (DMSP) и се произвежда и от бактериалния метаболизъм на метантиола

Диметил дисулфид (DMDS) е органично серно съединение с формула CH3SSCH3. Това е най-простият органичен дисулфид, представляващ запалима, безцветна до жълтеникава течност със силна, неприятна миризма, наподобяваща чесън или гнило зеле.

Диметил дисулфидът (DMDS) е широко разпространен в природата. Той се отделя от бактерии, гъбички, растения и животни. Заедно с диметилсулфида и диметилтрисулфида , е потвърдено, че той е летливи съединения, отделяни от растението, привличащо мухи, известно като змиорка на мъртвия кон ( Helicodiceros muscivorus ). Тези мухи са привлечени от миризмата, наподобяваща тази на зловонно месо, и по този начин помагат за опрашването на това растение.

Открити са в атмосферата на екзопланетата K2-18b, която се намира на около 124 светлинни години от Земята в съзвездието Лъв.

Това е “най-силният намек досега” за биологична активност извън нашата Слънчева система, като експертите приветстват “огромния, трансформационен момент”.

Планетата обикаля около звезда червено джудже в това, което е известно като “обитаема зона” – считана за най-обещаващото място за намиране на животоподдържащи планети.

K2-18b е 2,6 пъти по-голям и 8,6 пъти по-масивен от Земята и експертите смятат, че вероятно е покрит с океан – което го правят това, което те наричат “Хикеев свят”.

Температурата на планетата е подобна на тази на Земята, но тя обикаля толкова близо до звездата си, че една година там продължава само 33 дни.

По-ранни наблюдения идентифицират метан и въглероден диоксид в атмосферата му – първият път, когато въглеродни молекули са открити на екзопланета в обитаемата зона.

Posted in Космос | Leave a comment

За програмата Интеркосмос и спътника България 1300




На 29.04.2025 г. в парк Артилерийски в Стара Загора бе открит монумент на копие на първия Български спътник по програмата Интеркосмос. Научното оборудване на който е изцяло българско. Браво на всички които са имали щастието да работят по този проект.

BULGARIA-1300 снимка Д,Жеков

Браво и на тези, на които е била идеята за съхранение и запазване на спътника. Надяваме се, че плексигласовия саркофаг ще може да опази частицата история оставена ни от хората работили по проекта.

„Интеркосмос“ е международна космическа програма на СССР с начало 1967 г, която дава възможност на страните от Организацията на Варшавския договор, после и на останалите членки на Съвета за икономическа взаимопомощ и на други държави, да участват в пилотирани и непилотирани мисии в космоса.

Геодезическите космически изследвания се осъществяват по програма на АН СССР, съвместно със специалисти от десет социалистически страни :България, Унгария, Виетнам, ГДР, Куба, Монголия, Полша, Румъния, СССР и Чехословакия. До 1987 г. са изстреляни 23 спътника от серията Интеркосмос. Координатор на тези геодезически изследвания се явява Астрономическия съвет на АН СССР.

Спътникът „Интеркосмос-България-1300” е изведен на 07.08.1981 г. от руския космодрум „Плесецк”, Архангелска област, на почти полярна орбита с наклон 81.2о, перигей 825 km и апогей 906 km.

Полярната орбита е такава, в която спътник преминава над или почти над двата 
полюса на тялото, около което обикаля (обикновено планета като Земята , но е възможно и друго тяло като Луната или Слънцето ) при всяко завъртане. Тя има наклон от около 80–90 градуса спрямо екватора на тялото 
.

Спътникът е с 2 панела слънчеви батерии, с ориентация на оста му по направление на радиуса на Земята с точност +/-10, с осигурена херметизация и темпериране на електрониката, разположена вътре в корпуса. Научният комплекс е съставен от 12 уреда – 11 от тях за магнитосферно – йоносферни изследвания и лазерен отражател за геодезични измервания.

Ще се опитам да допълня информацията за спътника, като кажем някоя дума за уредите и хората работили по тях.

№Уреди и предназначениеОбозначениеВодещи учени
1Плазмени изследвания:Йонен уловителП6-ИЛТ. Иванова, Т. Самарджиев, С. Сапунова,
Г.Л. Гдалевич
2Плазмени изследвания:Йонен дрейфИД-1Л. Банков, Б. Киров, М. Гушева,
В.Г. Истомин
3Плазмени изследвания:Йоносферна плазмаП7-ЗЛТ. Иванова, К. Георгиева, П. Костов,
В.Ф. Губский
4Плазмени изследвания:Електронна температураДИЕТВ. Марков, Д. Теодосиев, Х. Близнаков
5Плазмени изследвания:Анализатор на маси и енергии на
йони
АМЕЙП. Неновски, Й. Семкова, Р. Колева,
О. Вайсберг, В. Смирнов
6Измерване на потоци:Анализатор на нискоенергийни
протони и електрони
АНЕПЕЦ. Дачев, И. Богомилов, Ю. Матвейчук,
М. Телцов
7Измерване на потоци:Спектрометър протонни потоциПРОТОН-1К. Казаков, И. Георгиев, Н. Николаева
8Измерване на електрически и магнитни полетаЕлектростатични полетаИЕСПГ. Станев, Д. Теодосиев, М. Петрунова,
В. Чмырев
9Измерване на електрически и магнитни полетаМагнитно полеИМАПА. Бочев, И. Аршинков, Л. Юсгов
10Оптични измерванияУлтравиолетова спектрометрична
система
ФОТОН-1М. Гогошев, Б. Мендева, С. Съргойчев,
Л.П. Смирнова
11Оптични измерванияСпектрофотометър за видимата
област
ЕМО-5М. Гогошев, Н. Петков, Ц. Гогошева, А.
Кузмин
12Геодезични измерванияОптическа лазерна
светлоотражателна система
ОЛССН. Георгиев, Ал. Хаджийски, Вл. Диков Г.
Кръстев
  1. Йонният уловител „П6-ИЛ” е за измерване на йонната концентрация,
    нееднородности в нея и йонната температура в околоземната плазма
  2. Уред за измерване на йонния дрейф „ИД-1” – йонната концентрация Ni – 102 – 106
    sm-3, йонната температура Ti – 500 -5000 К и надлъжната компонента на йонния дрейф се определят с помощта на плоска сонда на Ленгмюр. Дрейфовата скорост на йоните в йоносферата напречно на посоката на движение на спътника в диапазона 0,1 – 4,5 km/s се определя с плоска сонда на сегментиран колектор.
  3. Уред „П7-ЗЛ” за измерване на йоносферната плазма: електронната температура –
    Те – 1000 – 10 000 K и електронната концентрация Ne – 5.102 – 3.105 sm-3, както и масовия състав на йоните Mi – H+, He+, O+. Състои се от датчик (цилиндрична сонда на Ленгмюр) и блок електроника, в който се изработват и подават към датчика трионообразни напрежения с подходяща продължителност и амплитуда. Блокът осигурява работа на уреда по определена циклограма с цел да се намали взаимовлиянието между експериментите.
  4. Уред „ДИЕТ” за директно измерване на електронната температура Те – 1000 –
    6000 К и концентрацията на електроните Ne – 5.103 – 105 sm-3 в йоносферната плазма.
    Датчиковата система представлява две идентични позлатени сферични сонди на Ленгмюр с диаметър 80 sm. Работи на модулационен принцип.
  5. Анализатор на маси и енергии на йони „АМЕЙ” – цилиндрични електростатични анализатори осъществяват енергийния анализ, а постоянен магнит – масовото разделяне с предварително ускорение на йоните до 1 keV. Диапазон на измерване на енергии: 1-30 eV и 0,2 – 8 keV/заряд; диапазон по маси: 1 – 64 А.М.U. с разрешение – по енергия ΔE/E = 11% и 7% и по маси M/ΔM = 20.
  6. Анализатор на нискоенергийни протони и електрони „АНЕПЕ” – за изследване на „гореща” магнитосферна плазма в енергиен диапазон 0,2-15 keV и механизми на ускоряване на заредените частици. Девет канален анализатор на нискоенергийни потоци електрони и протони от три взаимно перпендикулярни посоки. Състои се от колимационна система, електростатичен цилиндричен анализатор, канален електронен умножител, зарядо чувствителен усилвател, дискриминатор, формировател на логически импулс, блок логика за задаване на различни режими на работа, високоволтов генератор на стъпаловидно напрежение и високо напрежение за захранване на канални умножители. Чувствителност на поток: 103-109 част/cm2.ster.s.keV, разрешаваща способност по енергия: Е = 22-40%, апертурен ъгъл: 100 х 200 и динамичен диапазон: 106.
  7. Спектрометър ПРОТОН-1 – за измерване на пространствени и временни вариации на протонни потоци в 4 спектрални диапазона (90 кеV – 1 МеV) [7].Състои се от блокелектроника и блок датчик, оформен на основата на повърхностнобариерен полупроводников силициев детектор. Колиматорната система е с ъгъл 20о, а магнитната система отклонява електроните с енергии до 500 кеV.
  8. Измерител на електростатичните полета „ИЕСП” – измерва електричните полета (ЕП) по метода на двойната сонда, като чувствителните елементи са 4 сфери със стъкловъглеродно покритие, а магнитните полета (МП) с 2 ферозондови магнитометра. Сферите и магнитометрите са разположени на отварящи се щанги на разстояние 4,5 m от спътника. Измерва: вектора на квазипостоянното ЕП в диапазона +/- 500 mV/m с разрешителна способност 0,6 mV/m и честота на запитване 12,5 Hz; вектора на ЕП в честотния диапазон 0,2-8 Hz в диапазона +/-100 mV/m с разрешителна способност 0,1 mV/m и честота на запитването 17Hz; вектора на МП в честотния диапазон 0,2-8 Hz в диапазона +/-170 nT и +/- 17 nT с разрешителна способност 0,2 nT и 0,02 nT и честота на запитването 17 Hz; спектрите на една компонента на МП и ЕП с помощта на 8-канален филтров спектроанализатор с честота на запитването 12,5 Hz; автокорелационните функции на същите компоненти на МП и ЕП, като всяко от тях се изчислява за 0,63 s.
  9. Магнитометър „ИМАП” измерва трите компоненти на интензитета на МП на Земята с цел изучаване на електрическите токове, течащи по силовите линии на МП (надлъжни токове), които играят важна роля във взаимовръзката между магнитосферата и йоносферата. Блокът електроника е разположен в херметичния отсек на спътника, датчиците са монтирани на щанга с дължина 1.2 m. Разработен на приниципа на ферозондовите магнитометри с компенсираща намотка с диапазон на измерване: +/- 64000 nT в честотния диапазон (3 дб) 0-1 Hz, разделителна способност 2,5 nT, точност 0.025 % и честота на запитване 12,5 Hz.
  10. Ултравиолетова спектрометрична система ФОТОН-1 – за изследване на вакуумния ултравиолет в диапазона 115-259 nm и измерва: спектъра в работния диапазон в зависимост от географската и геомагнитната ширина, местното време, слънчевата и гемагнитната активност; разпределението на концентрация на елементи в максимума на F слоя; разпределението на атомарния водород и спектралното разпределение на ултравиолетовите емисии в полярните сияния. Време за пълен цикъл на сканиране: 290 s, динамичен диапазон на интензивност: 100 R – 50 000 kR и ъгъл на полезрение 9о.
  11. Спектрофотометър ЕМО-5 – за изследване на временните и пространствените характеристики на оптични емисии от видимата част на спектъра. Измерва интензивността на следните спектрални линии: 732, 630, 557,7 и 486,1 nm в подспътниковата точка. Съдържа две фотометрични системи: система филтри за периодично измерване на спектъра 16 s, с чувствителност 5 R, динамичен диапазон 1.104 и система пространствено сканиране 2 s, чувствителност 50 R и динамичен диапазон 0,5.104.
  12. Оптическа лазерна светло-отражателна система (ОЛСС) – за извършване на лазерна локация и се състои от 84 отражателни триъгълни призми, закрепени на дъното и на четирите страни на правилна пресечена четириъгълна пирамида с тегло само 4.5 kg и малки габарити. Локацията на спътника бе осъществена от 14 лазерни станции, разположени по целия свят и с над 2000 измервания на разстояния до него.

Орбитите на INTERCOSMOS 22, INTERCOSMOS 24 и INTERCOSMOS 25.

Актуалното местоположение на Intercosmos 22 може да се наблюдава в сайта на stuffin.space, преди да изгори в атмосферата след 500 години.

Галерия на първия Български спътник по програмата Интеркосмос /копие/

Литература:

  1. Иванова, Таня 30 Години спътници “България 1300”, Seventh Scientific Conference with International Participation, SPACE, ECOLOGY, SAFETY, 29 November – 1 December 2011, Sofia, Bulgaria
  2. https://sky.rogue.space/
  3. Скубко Р.А., Мордвинов Б.Г., Спутник у щурвала, “Судостроение” Ленинград 1989г.

Posted in Космос, Наука | Tagged , | Leave a comment

AllSky – 22.04.2025

Метеор от 22.04.2025 в 23:01.

Увеличен фрагмент от метеора.

Posted in AllSky Camera | Leave a comment

Метеор от 13.04.2025 г.

Заснет на 13.04.2025 г. в 21:31. Изображението е обработено за по добра видимост с увеличена експозиция и контраст. Втория кадър е оригинален без метеорита.

Posted in AllSky Camera | Leave a comment