За програмата Интеркосмос и спътника България 1300

На 29.04.2025 г. в парк Артилерийски в Стара Загора бе открит монумент на копие на първия Български спътник по програмата Интеркосмос. Научното оборудване на който е изцяло българско. Браво на всички които са имали щастието да работят по този проект.

Браво и на тези, на които е била идеята за съхранение и запазване на спътника. Надяваме се, че плексигласовия саркофаг ще може да опази частицата история оставена ни от хората работили по проекта.

„Интеркосмос“ е международна космическа програма на СССР, която дава възможност на страните от Организацията на Варшавския договор, после и на останалите членки на Съвета за икономическа взаимопомощ и на други държави, да участват в пилотирани и непилотирани мисии в космоса.

Спътникът „Интеркосмос-България-1300” е изведен на 07.08.1981 г. от руския космодрум „Плесецк”, Архангелска област, на почти полярна орбита с наклон 81.2о, перигей 825 km и апогей 906 km. Спътникът е с 2 панела слънчеви батерии, с ориентация на оста му по направление на радиуса на Земята с точност +/-1о, с осигурена херметизация и темпериране на електрониката, разположена вътре в корпуса. Научният комплекс е съставен от 12 уреда – 11 от тях за магнитосферно – йоносферни изследвания и лазерен отражател за геодезични измервания.

Ще се опитам да допълня информацията за спътника, като кажем някоя дума за уредите и хората работили по тях.

№		Уреди и предназначение	Обозначение	Водещи учени
1	Плазмени изследвания:	Йонен уловител	П6-ИЛ	Т. Иванова, Т. Самарджиев, С. Сапунова, Г.Л. Гдалевич
2	Плазмени изследвания:	Йонен дрейф	ИД-1	Л. Банков, Б. Киров, М. Гушева, В.Г. Истомин
3	Плазмени изследвания:	Йоносферна плазма	П7-ЗЛ	Т. Иванова, К. Георгиева, П. Костов, В.Ф. Губский
4	Плазмени изследвания:	Електронна температура	ДИЕТ	В. Марков, Д. Теодосиев, Х. Близнаков
5	Плазмени изследвания:	Анализатор на маси и енергии на йони	АМЕЙ	П. Неновски, Й. Семкова, Р. Колева, О. Вайсберг, В. Смирнов
6	Измерване на потоци:	Анализатор на нискоенергийни протони и електрони	АНЕПЕ	Ц. Дачев, И. Богомилов, Ю. Матвейчук, М. Телцов
7	Измерване на потоци:	Спектрометър протонни потоци	ПРОТОН-1	К. Казаков, И. Георгиев, Н. Николаева
8	Измерване на електрически и магнитни полета	Електростатични полета	ИЕСП	Г. Станев, Д. Теодосиев, М. Петрунова, В. Чмырев
9	Измерване на електрически и магнитни полета	Магнитно поле	ИМАП	А. Бочев, И. Аршинков, Л. Юсгов
10	Оптични измервания	Ултравиолетова спектрометрична система	ФОТОН-1	М. Гогошев, Б. Мендева, С. Съргойчев, Л.П. Смирнова
11	Оптични измервания	Спектрофотометър за видимата област	ЕМО-5	М. Гогошев, Н. Петков, Ц. Гогошева, А. Кузмин
12	Геодезични измервания	Оптическа лазерна светлоотражателна система	ОЛСС	Н. Георгиев, Ал. Хаджийски, Вл. Диков Г. Кръстев

1. Йонният уловител „П6-ИЛ” е за измерване на йонната концентрация,
   нееднородности в нея и йонната температура в околоземната плазма
2. Уред за измерване на йонния дрейф „ИД-1” – йонната концентрация Ni – 102 – 106
   sm-³, йонната температура Ti – 500 -5000 К и надлъжната компонента на йонния дрейф се определят с помощта на плоска сонда на Ленгмюр. Дрейфовата скорост на йоните в йоносферата напречно на посоката на движение на спътника в диапазона 0,1 – 4,5 km/s се определя с плоска сонда на сегментиран колектор.
3. Уред „П7-ЗЛ” за измерване на йоносферната плазма: електронната температура –
   Те – 1000 – 10 000 K и електронната концентрация Ne – 5.102 – 3.105 sm-³, както и масовия състав на йоните Mi – H+, He+, O+. Състои се от датчик (цилиндрична сонда на Ленгмюр) и блок електроника, в който се изработват и подават към датчика трионообразни напрежения с подходяща продължителност и амплитуда. Блокът осигурява работа на уреда по определена циклограма с цел да се намали взаимовлиянието между експериментите.
4. Уред „ДИЕТ” за директно измерване на електронната температура Те – 1000 –
   6000 К и концентрацията на електроните Ne – 5.10³ – 10⁵ sm-³ в йоносферната плазма.
   Датчиковата система представлява две идентични позлатени сферични сонди на Ленгмюр с диаметър 80 sm. Работи на модулационен принцип.
5. Анализатор на маси и енергии на йони „АМЕЙ” – цилиндрични електростатични анализатори осъществяват енергийния анализ, а постоянен магнит – масовото разделяне с предварително ускорение на йоните до 1 keV. Диапазон на измерване на енергии: 1-30 eV и 0,2 – 8 keV/заряд; диапазон по маси: 1 – 64 А.М.U. с разрешение – по енергия ΔE/E = 11% и 7% и по маси M/ΔM = 20.
6. Анализатор на нискоенергийни протони и електрони „АНЕПЕ” – за изследване на „гореща” магнитосферна плазма в енергиен диапазон 0,2-15 keV и механизми на ускоряване на заредените частици. Девет канален анализатор на нискоенергийни потоци електрони и протони от три взаимно перпендикулярни посоки. Състои се от колимационна система, електростатичен цилиндричен анализатор, канален електронен умножител, зарядо чувствителен усилвател, дискриминатор, формировател на логически импулс, блок логика за задаване на различни режими на работа, високоволтов генератор на стъпаловидно напрежение и високо напрежение за захранване на канални умножители. Чувствителност на поток: 10³-10⁹ част/cm².ster.s.keV, разрешаваща способност по енергия: Е = 22-40%, апертурен ъгъл: 10⁰ х 20⁰ и динамичен диапазон: 10⁶.
7. Спектрометър ПРОТОН-1 – за измерване на пространствени и временни вариации на протонни потоци в 4 спектрални диапазона (90 кеV – 1 МеV) [7].Състои се от блокелектроника и блок датчик, оформен на основата на повърхностнобариерен полупроводников силициев детектор. Колиматорната система е с ъгъл 20^о, а магнитната система отклонява електроните с енергии до 500 кеV.
8. Измерител на електростатичните полета „ИЕСП” – измерва електричните полета (ЕП) по метода на двойната сонда, като чувствителните елементи са 4 сфери със стъкловъглеродно покритие, а магнитните полета (МП) с 2 ферозондови магнитометра. Сферите и магнитометрите са разположени на отварящи се щанги на разстояние 4,5 m от спътника. Измерва: вектора на квазипостоянното ЕП в диапазона +/- 500 mV/m с разрешителна способност 0,6 mV/m и честота на запитване 12,5 Hz; вектора на ЕП в честотния диапазон 0,2-8 Hz в диапазона +/-100 mV/m с разрешителна способност 0,1 mV/m и честота на запитването 17Hz; вектора на МП в честотния диапазон 0,2-8 Hz в диапазона +/-170 nT и +/- 17 nT с разрешителна способност 0,2 nT и 0,02 nT и честота на запитването 17 Hz; спектрите на една компонента на МП и ЕП с помощта на 8-канален филтров спектроанализатор с честота на запитването 12,5 Hz; автокорелационните функции на същите компоненти на МП и ЕП, като всяко от тях се изчислява за 0,63 s.
9. Магнитометър „ИМАП” измерва трите компоненти на интензитета на МП на Земята с цел изучаване на електрическите токове, течащи по силовите линии на МП (надлъжни токове), които играят важна роля във взаимовръзката между магнитосферата и йоносферата. Блокът електроника е разположен в херметичния отсек на спътника, датчиците са монтирани на щанга с дължина 1.2 m. Разработен на приниципа на ферозондовите магнитометри с компенсираща намотка с диапазон на измерване: +/- 64000 nT в честотния диапазон (3 дб) 0-1 Hz, разделителна способност 2,5 nT, точност 0.025 % и честота на запитване 12,5 Hz.
10. Ултравиолетова спектрометрична система ФОТОН-1 – за изследване на вакуумния ултравиолет в диапазона 115-259 nm и измерва: спектъра в работния диапазон в зависимост от географската и геомагнитната ширина, местното време, слънчевата и гемагнитната активност; разпределението на концентрация на елементи в максимума на F слоя; разпределението на атомарния водород и спектралното разпределение на ултравиолетовите емисии в полярните сияния. Време за пълен цикъл на сканиране: 290 s, динамичен диапазон на интензивност: 100 R – 50 000 kR и ъгъл на полезрение 9^о.
11. Спектрофотометър ЕМО-5 – за изследване на временните и пространствените характеристики на оптични емисии от видимата част на спектъра. Измерва интензивността на следните спектрални линии: 732, 630, 557,7 и 486,1 nm в подспътниковата точка. Съдържа две фотометрични системи: система филтри за периодично измерване на спектъра 16 s, с чувствителност 5 R, динамичен диапазон 1.10⁴ и система пространствено сканиране 2 s, чувствителност 50 R и динамичен диапазон 0,5.10⁴.
12. Оптическа лазерна светло-отражателна система (ОЛСС) – за извършване на лазерна локация и се състои от 84 отражателни триъгълни призми, закрепени на дъното и на четирите страни на правилна пресечена четириъгълна пирамида с тегло само 4.5 kg и малки габарити. Локацията на спътника бе осъществена от 14 лазерни станции, разположени по целия свят и с над 2000 измервания на разстояния до него.

Орбитите на INTERCOSMOS 22, INTERCOSMOS 24 и INTERCOSMOS 25.

Актуалното местоположение на Intercosmos 22 може да се наблюдава в сайта на stuffin.space, преди да изгори в атмосферата след 500 години.

Литература:

1. Иванова, Таня 30 Години спътници “България 1300”, Seventh Scientific Conference with International Participation, SPACE, ECOLOGY, SAFETY, 29 November – 1 December 2011, Sofia, Bulgaria
2. https://sky.rogue.space/